ЕДНА ИНТЕРЕСНА ВЕРСИЯ В РАЗРАБОТКА ОТ ШВЕДСКИЯ ВЕСТНИК "АФТОНБЛАДЕТ"
ИНТЕРЕСНО Е ДА СЕ ПОГЛЕДНЕ В СМЕНЕНАТА ФИГУРА НА СНИМКАТА.
ПРЕВОД ОТ "ГУГЪЛ"
ПРЕДСТАВЯ
СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ
ШВЕЦИЯ
-
-
Andra världskriget inte som Sagan om ringen
-
http://www.aftonbladet.se/kultur/article20362108.ab
-
http://gfx.aftonbladet-cdn.se/image/20362174/800/normal/14321c5e3a1ac/jalta_montage.jpg
-
--
[img]http://gfx.aftonbladet-cdn.se/image/20362174/800/normal/14321c5e3a1ac/jalta_montage.jpg[/img]
--
-
Åsa Linderborg: Den nya historieskrivningen är en ödesfråga
HADE DET HÄR VARIT BÄTTRE? Hade en seger för koalitionen Churchill-Roosevelt-Hitler mot Stalin varit lika bra eller bättre än den koalition som i verkligheten vann kriget, det vill säga Churchill-Roosevelt-Stalin, frågar sig Åsa LinderborG. HADE DET HÄR VARIT BÄTTRE? Hade en seger för koalitionen Churchill-Roosevelt-Hitler mot Stalin varit lika bra eller bättre än den koalition som i verkligheten vann kriget, det vill säga Churchill-Roosevelt-Stalin, frågar sig Åsa LinderborG. Foto: BILDEN ÄR ETT MONTAGE
När jag skrev att ”det luktar zyklon-b” om den nya historieskrivningen, var det för att betala Stefan Ingvarsson i hans egen valuta. Inför varje argument skriker han Moskva! Moskva! och tror att denna bottenlöst ohederliga demagogi räcker i en diskussion. Frågan om andra världskriget kräver dock mer än så.
I torsdags red Peter Fröberg Idling ut till Ingvarssons försvar i Expressen. Även han duckar i huvudfrågan:
Hade en seger för koalitionen Churchill-Roosevelt-Hitler mot Stalin varit lika bra eller bättre än den koalition som i verkligheten vann kriget, det vill säga Churchill-Roosevelt-Stalin?
Han tar heller inte ställning i den andra frågan, huruvida det var Hitler som var aggressor eller om det, som Ingvarsson menar, var Hitler och Stalin som gemensamt utlöste kriget.
Fröberg Idlings analys är djupt motsägelsefull.
Å ena sidan är hans perspektiv väldigt tydligt: andra världskriget var en uppgörelse mellan två onda diktatorer. Bara för att ont fördrivs med ont, betyder det inte att det senare blir gott. Kålsuparteorin utvecklar han i resonemanget att Sovjetunionen visserligen besegrade Nazityskland men i gengäld förtryckte Östeuropa i fyrtio års tid.
Formuleringen låter förstå att den sovjetiska maktutövningen hade samma karaktär som den nazityska; ryssarna sysslade med samma sak som Hitler 1939-45.
Påståendet saknar proportioner. Att kritisera hur Sovjet agerade som segermakt i Östeuropa är givetvis motiverat och därför okontroversiellt, men Auschwitz hade trots allt inget motstycke bakom järnridån. Ingen sovjetisk motsvarighet till Generalplan Ost förverkligades i det kommunistiska Östeuropa.
Både Ingvarsson och Fröberg Idling bedömer Sovjets insatser utifrån en moralisk måttstock som sträcker ut sig decennier efter krigets slut.
Med samma metod skulle det vara omöjligt att tacka den amerikanska armén för landstigningen i Normandie 1944, eftersom samma armé senare bombade Vietnam – liksom Laos och Kambodja – i småbitar. Exemplen kan mångfaldigas:
Vi ska inte vara tacksamma för att Vita huset hjälpte till att stoppa Tredje rikets rasrensningar, eftersom Vita huset samtidigt stödde den Sydafrikanska apartheidregimen – och gjorde så ända in i kaklet. Vi ska inte kunna hedra de 170 000 amerikanska soldater som dog i kriget mot nazismen, utan att säga att USA:s ockupation mot Irak har kostat miljoner människor livet.
Ni hör ju själva, det låter inte klokt.
Å andra sidan säger Fröberg Idling att han känner en ”omätbar tacksamhet” över att tyskarna förlorade. Men varför är han det, egentligen? Om Stalin nu var lika ond som Hitler och om det fyrtioåriga sovjetiska förtrycket var lika illa som Tredje riket?
Fröberg Idling skiljer sig i alla fall från Stefan Ingvarsson, som inte vet om det var bra eller dåligt att Tyskland förlorade.
Huruvida det var bra eller dåligt att Tyskland förlorade kriget torde vara världshistoriens enklaste fråga att besvara, men Ingvarsson vet inte vad han ska säga.
När han inte kan tala rakt i den frågan blir han svaret skyldig om judarnas och romernas fortsatta öde. Förblindad av antikommunism och russofobi lyckas han relativisera två folkmord. Om tyskarna fått fortsätta hade förmodligen alla Europas judar förintats. Det är det som är så förbannat obehagligt med Ingvarssons historieskrivning.
Fröberg Idling lanserar uppfattningen att man över huvud taget inte ska känna tacksamhet mot krigsmaskiner, utan bara mot de ”små människorna” i skuggan av det storpolitiska maktspelet. Det är en sympatisk tanke, men knappast oförenlig med att visa erkänsla för Röda armén, vars soldater var just vanligt folk som uppoffrade sig för en sak som gagnade mänskligheten. Närmare bestämt stupade 13 600 000 ”små människor” i rysk uniform.
Fröberg Idling skriver vidare att han inte är samma människa efter att ha sett dokumentären Night will fall (SVT Play), som skildrar de fasor som mötte de allierade när de gick in i de tyska de koncentrationslägren våren 1945.
Hans reaktion är begriplig; filmen gör nåt även med den som trodde sig ha kunskap om förintelsen. Men vilken slutsats drar Fröberg Idling?
Frågan blir särskilt pockande när man i filmen intervjuar en rysk soldat som deltog i befrielsen av förintelselägren i Polen. Jag skulle vilja höra Peter Fröberg Idling säga till den åldrade, medaljerade krigsveteranen, att det han stred för på Östfronten inte var väsensskilt från vad den tyska armén krigade för.
Man kan fundera över tesen att man bara ska vara tacksam mot de små människorna. Är det verkligen helt omöjligt att uppskatta en politisk ledning för en avgörande insats utan att för den skull vara lojal för varje specifik handling? Kan man inte vara tacksam mot Storbritannien för att landet var ståndaktigt mot nazismen utan att därmed försvara de sanslösa bombningarna av Dresden? Kan vi inte tacka USA för att de (till slut) öppnade en till front, utan att därmed försvara just atombomberna över Hiroshima och Nagasaki?
Trots att segrarmakternas egna samhällen präglades av en elakartad rasism, var de allierades seger i andra världskriget en seger för antirasismen i världen. I Kenya hade Storbritannien infört ett apartheidliknande system, brittiska Indien var helt präglat av rasism. I de amerikanska sydstaterna var rassegregeringen lagstiftad fram till 60-talet.
Ändå var utgången av kriget en landvinning för antirasismen, och antikolonialismen, för Hitler var trots allt så mycket värre.
Utgången av andra världskriget var kort sagt en befrielse, och hur liberalerna än önskar sig nåt annat, slogs nazisterna ner av en allians mellan Sovjet, Storbritannien och USA.
Din fiendes fiende är självklart inte alltid din vän, men i vissa historiska skeden måste man ta ställning mellan olika alternativ. Man måste förhålla sig till den historia som faktiskt ägt rum, även om det är mentalt behagligare att dikta ihop en berättelse med enkla alternativ där gott står mot ont. För den sortens historia har vi Sagan om ringen.
Tillbaka till Stefan Ingvarsson. Hans ärende i den här debatten är något oklart, men det handlar i alla fall inte om att han, som Fröberg Idling, vill tala sig varm för den lilla människans umbäranden. Det enda Ingvarsson hittills brytt sig om är Polens gränser.
Han skriver att ”mytologin kring den heroiska kampen mot ’fascismen’ är det sista halmstrået” för den nutida vänstern som vill legitimera Kreml. (Expressen 10 feb).
Oavsett hur man vill värdera Röda armén på Östfronten måste man se den antifascistiska kampen i varje enskilt land och i dess egen rätt. Antifascismen fanns långt innan Röda armén svarade på Hitlers projekt att skapa ett lebensraum i öst. I Tyskland, Italien och Spanien försökte socialister, kommunister, socialdemokrater, anarkister och även en och annan liberal som tog sin ideologi på allvar stoppa svartskjortorna på hemmaplan. Överallt bemötte den borgerliga staten dem med repression eller fördrivning.
I de ockuperade områdena visade antifascisterna ett mod som trotsar allt man tror att en människa kan klara av.
Det är dessa offer som Ingvarsson spefullt talar om, när han påstår att antifascismens historia är överdriven och glorifierad. Det kan bara tolkas som att han antingen inte känner till motståndsrörelsen eller inte sätter pris på den. Det senare alternativet vill jag inte tro.
Det här är ingen perifer debatt. Hur den antifascistiska kampen under andra världskriget ska värderas är en ödesfråga för vår samtid.
Vi är återigen i ett läge när liberalerna ser fascism och antifascism som två ytterligheter de inte vill ta ställning mellan, samtidigt som de motarbetar dem som försöker förhindra att 1930-talet upprepar sig igen.
För det nya seklets borgerlighet – där ett handelsavtal, en marknadsandel eller en åtstramningsreform är viktigare än några humanistiska principer – är den nya historieskrivningen mumma för Måns. Problemet är att den riskerar förvrida jacken på alla. Om historierevisionismen slår rot finns det snart ingen som ser vad som faktiskt håller på att hända här och nu. Eller som förstår när det är dags att bygga oväntade, men helt nödvändiga allianser.
-
-
Въведете текст или адрес на уебсайт или преведете документ.
Втората световна война не е искал Властелинът на пръстените
-
Andra världskriget inte som Sagan om ringen
-
http://www.aftonbladet.se/kultur/article20362108.ab
-
http://gfx.aftonbladet-cdn.se/image/20362174/800/normal/14321c5e3a1ac/jalta_montage.jpg
-
--
[img]http://gfx.aftonbladet-cdn.se/image/20362174/800/normal/14321c5e3a1ac/jalta_montage.jpg[/img]
--
-
Åsa Linderborg: Новият историография е критичен въпрос
Ако е по-добре? Трябваше победа за коалицията Чърчил-Рузвелт, Хитлер срещу Сталин беше толкова добър, или по-добре от коалицията, която всъщност спечели войната, т.е. Чърчил-Рузвелт, Сталин, пита Asa Linderborg. Ако е по-добре? Трябваше победа за коалицията Чърчил-Рузвелт, Хитлер срещу Сталин беше толкова добър, или по-добре от коалицията, която всъщност спечели войната, т.е. Чърчил-Рузвелт, Сталин, пита Asa Linderborg. Снимка: илюстрация е монтаж
Когато написах, че "мирише на Циклон Б", ако новата историография, е било да плаща Стефан Ingvarsson в собствената си валута. Преди всеки аргумент той крещи Москва! Москва! и вярвам, че това бездънни нечестни демагогия ръце в дискусия. Издаването на Втората световна война, обаче, изисква нещо повече от това.
Миналия четвъртък качи Peter Fröberg празен ход, за да защита Ingvarsson в Expressen. Въпреки, че той патици в главния въпрос:
Трябваше победа за коалицията Чърчил-Рузвелт, Хитлер срещу Сталин беше толкова добър, или по-добре от коалицията, която всъщност спечели войната, т.е. Чърчил-Рузвелт и Сталин?
Той също така не взема позиция по втория въпрос, дали е Хитлер, който беше агресорът или дали, както Ingvarsson означава, Хитлер и Сталин заедно са довели до войната.
Fröberg Idlings анализ е дълбоко противоречиво.
От една страна, неговата гледна точка е много ясно: Втората световна война беше открит конфликт между две зли диктатори. Просто да нараня изгонен зло, това не означава, че последният се превръща в добър. Kålsuparteorin той развива довода, че Съветският съюз със сигурност победил нацистка Германия, но в замяна потискан Източна Европа в продължение на четиридесет години.
Формулировката показва, че Съветският упражняването на властта имаше същия характер като нацисткия немски език; Руснаците правят едно и също нещо като Хитлер 1939-45.
Твърдението му липсва пропорции. За да критикува съветската действал като победоносна властта в Източна Европа, разбира се, е основателна и следователно безспорна, но Аушвиц в края на краищата, няма прецедент зад Желязната завеса. Не Съветския еквивалент на Общ устройствен план Ost материализира в комунистическа Източна Европа.
И двете Ingvarsson и Fröberg празен ход оценява съветски операции, основани на морален критерий, който се простира на десетилетия след края на войната.
Използвайки същия метод, би било невъзможно да благодаря на американската армия за Нормандия разтоварванията през 1944 г., както и съща армия късно бомбардиран Виетнам - както и Лаос и Камбоджа - на парченца. Примерите могат да се умножат:
Ние не трябва да сме благодарни, че Белият дом помогна да се спре rasrensningar Третия райх, като в Белия дом като подкрепя режима на южноафриканския апартейд - и то място в плочката. Ние няма да можем да почитаме 170 000 американски войници, загинали във войната срещу нацизма, но да се каже, че американската окупация на Ирак е струвало милиони хора живота им.
Можете дори да се чуе, това звучи налудничаво.
От друга страна, казва Fröberg празен ход, че той се чувства "неизмерима благодарност", че германците са загубили. Но защо той е там, наистина? Ако Сталин е сега точно толкова зли като Хитлер и Четиридесет години на съветския натиск бил толкова зле, колкото на Третия райх?
Fröberg празен ход се различава във всички случаи от Стефан Ingvarsson, който не знае дали това е добро или лошо, че Германия губи.
Дали това е добро или лошо, че Германия загуби войната ще бъде най-лесният въпрос в историята, за да се отговори, но Ingvarsson не знам какво да кажа.
Когато той не може да се говори директно на въпроса той не получава отговор на евреите, и ромите продължават съдба. Заслепен от анти-комунизма и Russo фобия, той успява да релативизиране две геноцид. Вероятно Ако германците трябваше да продължи имаше всички европейски евреи са били унищожени. Това е, което е дяволски неприятно с историята Ingvarsson си.
Fröberg на празен ход стартира видите, че по принцип не трябва да се чувстват благодарност към военни машини, но само срещу "малките хора" в сянката на голяма политическа сила играта. Тя е симпатична мисъл, но едва ли несъвместима с шоу потвърждението на Червената армия, чиито войници са били само обикновени хора, които се жертват за кауза, която се възползвали човечеството. Конкретно паднал 13 600 000 "малките хора" в руски униформи.
Fröberg празен ход, пише, че не е едно и също лице, след като видя документално Нощни блус (SVT Play), изобразяваща ужасите, които се срещнаха на съюзниците, когато те влязоха в германските концентрационни лагери пролетта 1945-та
Реакцията му е разбираема; филмът прави нещо, дори с тези, които смятаха, че те са знаели за Холокоста. Но какво заключение равенства Fröberg празен ход?
Въпросът става особено настоятелни при интервютата филмовите руски войник, който участва в освобождението на лагерите на смъртта в Полша. Бих искал да чуя Peter Fröberg празен ход кажа на възраст, медал обусловено ветеран от войната, че той се бори за Източния фронт не е по същество различно от това, което германската армия воюва за.
Човек може да помисли за тезата, че те просто трябва да бъде благодарен на малките хора. Наистина ли е възможно да се изчисли политическо лидерство за решителен принос, без непременно да е лоялно за всяко конкретно действие? Не можем ли да бъдем благодарни на Великобритания в страната е твърдо против нацизма, без по този начин да защити безсмисленото бомбардировките над Дрезден? Ние не можем да благодарим на САЩ до (най-накрая) отвори един отпред, без с това да защитава точно атомните бомби над Хирошима и Нагасаки?
Въпреки собствените си общества Правомощията Успехи "се характеризират с малигнен расизма, е победата на съюзниците през Втората световна война, победа за борба с расизма в света. В Кения, Обединеното кралство беше въвел апартейда, подобна система, Британска Индия се отличи с расизма. В южните американски щати е расово Грегер няма публично, докато 60-те години.
И все пак това беше краят на войната, е постижение за борба с расизма и анти-колониализма, Хитлер е бил в края на краищата, така че много по-зле.
В края на Втората световна война, в краткосрочен, освобождение, и как либералите от която желае за нещо друго, сражавали нацистите по един съюз между СССР, Великобритания и САЩ.
Враг на врага си, очевидно не винаги е твой приятел, но в някои исторически етапи, необходими, за да се реши между алтернативи. Едно трябва да се отнася до историята, която действително се е осъществило, въпреки че е психически по-удобно да си измислите история с прости опции, където добро състояние срещу злото. За този вид на историята имаме Властелинът на пръстените.
Обратно към Стефан Ingvarsson. Течението си в този дебат е малко неясно, но това най-малко не е, че той, както Fröberg празен ход, ще говори топло от трудностите на дребния мъж. Единственият Ingvarsson досега притеснявана граници на Полша.
Той пише, че "митологията на героичната борба срещу" фашизъм "е последната сламка" за съвременното ляво, които искат да се легитимира Кремъл. (Expressen, 10 февруари).
Без значение колко искате да се оцени на Червената армия на Източния фронт, осигуряване на антифашистката борба във всяка страна и сам по себе си. Anti-фашизма съществувала много преди Червената армия отговори на проект на Хитлер да създаде жизнено пространство на Изток. В Германия, Италия и Испания се опита социалисти, комунисти, социалисти, анархисти, и дори от време на време либерал, който пое своята идеология сериозно спре Черноризци у дома. Навсякъде се отзовахте на буржоата ги посочи с репресии или експулсиране.
В окупираните територии трябваше антифашисти на смелост, която не се поддава на всичко, което мисля, че един човек може да направи.
Именно тези жертви, които Ingvarsson саркастично говорим, когато той твърди, че историята на антифашизма е преувеличена и прослави. Това може да се тълкува само да кажа, че той или не знае съпротивително движение или не се постави цена на него. Последната опция, аз няма да повярвам.
Това не е периферна дебат. Как на антифашистката борба по време на Втората световна война, за да бъде ценен е изключително важен въпрос за нашето време.
Ние сме отново в момент, когато либералите виждат фашизма и антифашизма като две крайности, те не искат да заеме позиция между, докато те работят срещу тези, които се опитват да предотвратят 1930 се повтаря отново.
За новата буржоазия век - когато търговията, пазарна или затягане на реформа е по-важна от всички хуманистични принципи - е новата историография Мума на Монс. Проблемът е, че рискува да наруши жакове на всички. Ако историческия ревизионизъм пуска корени там скоро, никой не вижда това, което действително се случва тук и сега. Или, които разбират, когато е време да се изгради най-неочаквани, но абсолютно необходими съюзи.
-
-
АВТОМАТИЧНИЯТ ПРЕВОДЪТ НА СТАТИЯТА ОТ "ГУГЪЛ" Е НЕТОЧЕН В НЯКОЙ МОМЕНТИ.
ЧОВЕК АКО ЖЕЛАЕ МОЖЕ ДА ПРОСЛЕДИ МНЕНИЕТО НА ЖУРНАЛИСТКАТА КОЯТО ВОДИ ПОЛЕМИКА С ДВАМА ДРУГИ ДАБАТИ ЖУРНАЛИСТИ В ШВЕДСКИТЕ ВЕСТНИЦИ
КОЙ БЛОК Е БИЛ ПО-ДОБЪР ВИДНО ОТ МОНТАЖЪТ НА СНИМКАТА !
ЖУРНАЛИСТКАТА СПОРЕД МЕН ИМА ДОБРА НАСОЧЕНОСТ И ПОЧТИ ОБЯСНЯВА НЕЩАТА, НО ИМА ОЩЕ МНОГО ДА СЕ ОБЯСНЯВА И НЕ ВСИЧКО Е КАЗАНО ПРАВИЛНО И ИСТИННО.
ЗАЩОТО :
КОНЦЕНТРАЦИОННИ ЛАГЕРИ СЛЕД ВОЙНАТА Е ИМАЛО ПО ЦЯЛОТО ЗЕМНО КЪЛБО И ДА НЕ СЕ ПРАВЯТ НА ШАШАВИ ПОБЕДИТЕЛИТЕ ОТ ЗАПАДА.
ТЕХНИЯ КОСЪМ НЕ Е ЧИСТ. УБИВАЛИ СА ВОЕННО ПЛЕННИЦИ КАТО МУХИ. ИМА ПРИКАЗКИ ЗА ЕДИН МИЛИОН ГЕРМАНЦИ УБИТИ В САЩ И КАНАДА.
ВЪВ ФРАНЦИЯ СЪЩО Е ИМАЛО КОНЦЛАГЕРИ, А В ГЕРМАНИЯ И ПОЛША И ЧЕХИЯ И УНГАРИЯ СА ПОЛЗВАЛИ СТАРИТЕ КОНЦЛАГЕРИ, КАКТО И В БЪЛГАРИЯ ЮДЕЙСКИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ ОТ ФАШИСТИ СТАНАХА КОМУНИСТИ И КЛАХА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И ГО ГРАБЕХА НО ЖУРНАЛИСТКАТА НЕ ГИ ЗНАЕ ТЕЗИ НЕЩА.
ТЕ ОБЩО ЗНАЯТ ЗА СССР.
ТУКА БИ ТРЯБВАЛО ШВЕДСКАТА ДА СИ ПРИЗНАЕ, ЧЕ И В ШВЕЦИЯ Е ИМАЛО ИЗОЛАЦИОННИ ЛАГЕРИ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА И ТАМ СА ПОСТАВЯНИ ВСИЧКИ НЕ ЛОЯЛНИ ЗА ТОВА ВРЕМЕ ХОРА .....
СЛЕД ПОБЕДАТА ЕВРЕИТЕ СТАВАТ ГОСПОДАРИ И ТОВА НИКЪДЕ НЕ СЕ КАЗВА !
А, ТОВА ЧЕ САЩ И ВЕЛИКА БРИТАНИЯ СА СЪЗДАЛИ ХИТЛЕР ВЪВ ВОЙНА СРЕЩУ СССР СЪЩО НЕ СЕ ОБЯСНЯВА.
