Стефан д-р Димитър Чолаков
Форум
Къде... от Швеция

Драги приятели на спорта и специално към ориентировачите, 15.03.2010

     Драги приятели на спорта и специално към ориентировачите,
     
      Който ми изпратиха един нов устав за водене на спортни състезания по ориентиране в това число лятно, зимно ски и лятно коло-ориентиране. Трябва по някога да се променят правилата на състезанията, а и хората трябва да се подменят, защото застояла вода се замирисва след като не се внася в нея въздух да се окислява. Така е с всички органи и организми. Хубаво е съчинил или обновил майсторът на спорта Никола Беделев новия правилник, на който няма да се спирам в детайли, за да мога да дам възможност и на други деятели на спорта да си дадат своите мисли за по-доброто и успешно развитие на ориентирането в България, макар той да вече минал в семейния спорт към забравянето. Причините са много и комплексни. Няма да развивам теории, защото ще ме намразят, че съм много знаел и все съм давал „акъл” на тези дето много знаят, а си мълчат, каквото беше в миналото.
     
      ПРАВ СИ ЧОЛАК, АМА ТИХО НА САМЕ ДА СМЕ СИ ГО КАЗАЛИ, ЧЕ ДА НЕ НИ ЧУЯТ УПРАВНИЦИТЕ, КАКТО БЕШЕ ВЪВ ВСИЧКИ ОБЛАСТИ В БЪЛГАРИЯ !
     
      Все сме си играли на страхове. Аз не, има и някой други дето си правехме „Частни състезания”, за да дразним колективното ръководство на партията и ЦС на БТС, което вече не съществува от много-знайковщина, която е една от причините да западне масовостта на спорта ни от миналото. Да, ама не, ще кажат някой. Сега имаме „върхове” дето се яздим, да ни видят голите „газери” е едно „кошле” хора по състезанията. Защото спорта стана скъп, пазарна икономика ни води от все ПРОСТО – ИКОНОМИСТИ управници мислещи за собствения си комунистически капитализъм след едрата на така наречения след „демократичен” комунистически ред, а спорта ни се управлява не от спортисти уредници мислещи за здрав и спортен народ … , а от преуспяващи май-муни, надянали капути на здраво мислещи „демократи” !
     
      Излязъл съм на разходка със ските и си разхождам размислите от новия устав за състезания , който са ми изпратили и там пише за взаимно помощта по време на състезания. Карам ските по ледената следа и пред мен на тридесетина метра един човек падна при прескачането на следите където се кръстосват с тази от спускането. За няколко секунди бях до падналия човек и започнах да му помагам така да се каже, а той се преметна със ските, като се опита да стане, но някак си не става така лесно и бързо. Същото нещо го почувствах, когато карах алпийските ски на хижа „Пършевица” Гъвкавостта ми вече не е такава както преди, та и поради това се наведох и откачих на човека обувките от ски писалките, за да му по-лесно изправянето. Изправи се човекът гледам го по-възрастен от мен носи шапка на голямото състезание „Васа лопед”, което се проведе предната неделя. Заприказвах се колегата спортист и от него научих, че той е участвал тридесет и три пъти в това спортно състезание, но от десет години не е участва поради операция на тазобедрената става, но въпреки това кара ски.
     
      Похвалих колегата си, че той истински швед, защото е преминал това голямо състезание при това тридесет и три пъти, а Аз още не съм участвал и му казах приказката, „Че мъж дето не е бягал маратон и „Васа лопед” не е мъж”, а той се засмя и от там захванахме да си говорим за моята личност и да правим сравнения на спорта, като му припомних за случката показана по шведската телевизия за спортиста от зимните олимпийски игри в Сен Мориц който е на 92 години и кара ски.
     
      И какво се оказа ? Моят спортен събеседник е с петнадесет години по голям от мен, но с дванадесет години по-млад от шведския спортист, който го показаха по телевизията като участник в научните изследвания, „Как ски бягането влияе на физическата дееспособност, а от там и за здравето на спортистите ?”
     
      В тази малка спортна среща, която стана за късо време усетих колко съм нищожен пред шведа, който разговарях с него, защото той имаше повече участия и години занимание със спорт.
     
      Докато си беседвахме едно много по-младо от нас момиче мина със ските, но следата бърза от към спускането и тя падна много близо до нас. Отидохме двамата и помогнахме, за да се вдигне и пак приказки, гледам я кара без ръкавици и като български наставник в превод на български – БЕ МОМЕ ЗАЩО КАРАШ БЕЗ РЪКАВИЦИ В ТАЗИ ПОЛЕДИЦА ?” , а тя се усмихна и каза, че „било топло” от времето и бягането, „но трябват ръкавици в поледицата, когато паднеш” и тя извади ръкавиците, за да си ги постави, като поука от падането.
     
      После се разделихме и всеки пое своят път на тренировка ! Аз разбира се изтърсих доста лошо на следващото спускане, където скоростта е доста висока и не можах да хвана завоя изхвръкнах по допирателната и се пльоснах по очи, като се натъртих с камерата, която беше пред гърдите ми та ми извади дъха. Лоша работа и се случва на всеки.
     
      До тук си мисля, че съм изпълнил част от новия устав на БФО да помогнеш на спортиста по време на състезание по ориентиране ! Това е нещо от моралния кодекс на спортиста дето и да не се пише в устав трябва да се съблюдава. Човешко е да помогнеш !
     
      Мисълта ми по време на тренировката, която си правех обаче беше около онзи пункт, където се казва, че смяната на ските и щеките трябва да бъде на старта и финала или на определеното место, където се маркират от съдийският апарат. Ето тези размисли ме караха да се връщам в спомените и да разсъждавам за спортната чест и морал.
     
      На приключилата зимна олимпиада във Ванкувер една от шведските спортистки получи, като че ли една щека от публиката. Тя беше по-дълга или по-къса. Вероятно и е помогнала, но със сигурност не са я декласирали за това, че е получила щека по български устав !
     
      Аз обаче си спомням за един друг случай, който съм описал в своята дипломна работа при завършването на ВИФ „Георги Димитров” в 1978 година. Там е записано тази история, която можете да прочетете на страница 45-та от случката на зимните олимпийски игри в Сапоро – 1972 година. Ето какво съм написал в дипломната си работа – цитирам : „ Преди да завърша с тази олимпиада бих желал да спомена за онази вълнуваща и човешка постъпка на състезателя от отбора на Германската Демократична Република Дитер Шпер, който предоставя своята маркирана ска на съветския състезател Александър Тихонов. Тихонов, който пада на един опасен завой счупва ска и извиква „Ска, ска” в този момент Дитер Шпер се притичва на помощ. За този МИГ биха се написали много неща, но за мен този момент е така силен и може би тука на това место германският отбор би станал първи и щяха да се окичат със златното отличие на победители. Но какво означава да си победител пред приятелството ? Нима трябва да търсим само победите ? Тогава, кой ще бъде победения ? Ако няма последен, няма да има пръв. Затова се провеждат спортните състезания за да общуват хората по цел свят.”
     
      Тази седмица след бягането на „Васа лопед” сме беседвали с един шведски симпатизант на ски бяганията по повод донесените от мен две книги от библиотеката отнасящи се до така наречената „Голяма авантюра – издателство 2009” и „Васа лопет - 2009” . Разглеждахме многото снимки с разни разкази, където се пише за тези големите победители по няколко пъти, както и за куриозите на ски, вакси, облекла, брой на участници. В тази дискусия моят събеседник ми каза, че има вероятност победителя от 1978 година да е сменил ски. Може и да е, но няма как ! Но, със сигурност се отбелязва в първата книга, че той е получил помощ с даване на ски вакса, която е била най-подходяща за това време в остатъка на състезанието при което французина Жан Пол Пиеро е победител с две минути от следващият го швед.
     
      Шведа Ленард Олсон помага на французина с предоставената вакса, но не и със ски, защото те са били маркирани на старта както се прави.
     
      Вероятността за смяна при това състезание е много малка, защото има много хора, а челото на състезателите не могат да не забележат тази смяна. Въпросът се свежда до премазване на ските за тридесет секунди и това да е допринесло за победата на французина. Има една малка вероятност, ако френски съотборник се е отказал и да се премазали с вакса тези ски, за да се сменят по време на състезанието, но това не би убягнало от участниците да съобщят на съдийският апарат и да се контролират ските, ако разбира са били с номера, каквито носят на гърдите. Това са мой разсъждения !
     
      Това състезание е състезание за спортна чест и престиж, а французина предната седмица е бил победител на 50 километра във Финландия, значи може да бъде победител и в това дълго изпитание каквото е „Васа лопед”
     
      ДАВАМ ТЕЗИ ПРИМЕРИ ЗА СРВНЕНИЯ И НАПОМНЯНЕ, ЧЕ СПОРТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ СЕ ПРАВЯТ В ИМЕТО НА ЧЕСТТА И СПОРТНОТО ДОСТОЙНСТВО !
     
      Меренето на силите в наши български условия е един показател и почти винаги нашите първи са в задните редици в международните състезания, което идва да покаже и да се обяснят някой несъответствия, който не бих желал да коментирам макар нашите ориентировачи да имат добри показатели в някой последни години. В ски бяганията и биатлона, а и в ориентирането съществуват много пречки и една от тях е егоизмът – МОЯТ СПОРТИСТ ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕН НА СЪСТЕЗАНИЯ В ЧУЖБИНА. Тази практика продължава и сега, поради което трябва да се строши стария калъп за определяне на национален отбор.
     
      Сега предлагам и на другите колеги да напишат по малко мнения, за да се разшири този нов устав на Българската Федерация по Ориентиране и да се подменят старите догми на „Държавно и партийно ръководство” – Вие казахте, сега трябва да отстъпите место на други и с всеобщи усилия да се направи нещо ново !
     
      Мисълта ми е от древно гръцкия вулгаризъм, който ние българите по народно му определяме в израза – НОВ БЪРДАК СЪС СТАРИ КУРВИ НЕ ВЪРВИ … Би трябвало да има нови хора, който да се обърнат към някогашните минали отхвърлени и забравени деятели на този спорт, за да се поканват и да вземат участие в състезанията, който се правят сега в България. Някогашната практика на определени хора да правят големите състезания, защото се плаща повече се прави и сега. Някой правят печалбарството в тесен кръг !
     
      ИНТЕРЕСИ ИМА, КОНФЛИКТИ НЯМА !
     
      Това си беседват италианските комици певецът Адриано Челентано и носителя на Оскар Роберто Бангини, където в един от скечовете си се пее и подиграват и с Булгаро !
     
      Аз някога правех малките състезания, защото нямаше желания от „големите” съдии, който бяха от хвалените и глезените на БФО другари. Те работеха, а мен ме гонеха и от малките състезания, за да нямам контакт със спортистите, защото се изявявам като общественик.
     
      Сега вече няма общественици, защото няма и спорт, който е ограбен от новите акули в дружеството превърнали ги в частно собственически имоти.
     
      Партийните някогашни инструкции са се превърнали в частно капиталистически места за грабеж на Българското Туристическо Движение, защото са турили един бивш зам. Министър председателски капут, който осигурява раздържавяването на националното богатство на БТС и няма кой да ги препъне тези престъпници, защото колегите ми СПОРТИСТИ – ВИФ-ХАДЖИИ си мълчат да не си нарушат приятелството !
     
      Предполагам много ще възкликнат, то да е само в спорта тези истории !
     
      Вярно, че не е само в спорта ограбването на България, но нека да се започне с реконструкцията на управлението от спорта, а тези дето много знаят да се втурнат и да разобличават престъпниците от престъпната приватизация, заменки на държавни имоти, да започнат борба за нова Конституция срещу престъпника агент Гоце и мафия, която го въздигна и грабеха от международните Европейски фондове.
     
      Вдигнете се срещу царските имоти нали си искахте царя да ви ограби за 800 дена, а сега си мълчите и онова бивше комунистическо копиле Гиньо Ганев защитава престъпника Симеон Саксофон Кобург Готски наследник на убийци на Българският народ и държава. Там в историята на България има записани много факти за неговия баща и дядо, как са лапали държавните средства да си развяват пръднята по европейските дворци.
     
      ХАЙДЕ СТИГА ПРИВИЛЕГИИ С ПОСЛЕДВАЩИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ !
     
      НИЕ САМИ – ШНИН ФЕЙН СРЕЩУ АНГЛИИСКАТА ОКУПАЦИЯ НА ИРЛАНДИЯ !
     
      Ще завърша мислите си с цитиране от книгата „АТИЧЕСКИ НОЩИ” от Авъл Гелий издателство „Наука и изкуство” – София 1985 – в притчата „ ЗА ВЕРОЛОМСТВОТО НА ЕТРУСКИТЕ ГАДАТЕЛИ” стр. 56 – „Щом е лош съветът, най-лош е своят съветник”
     
      Тези думи са изказани според писателя по повод на песен написана от гръцкия поет Хезоид.
     
      Аз ще приключа с моето тълкование – ДОБЪР СЪВЕТ Е ДОБЪР ЗА ВСИЧКИ, ЛОШ СЪВЕТ, Е ЛОШ ЗА СЪВЕТНИКА – ДАВАЩИ Я ГО - ДАВЕЩИ Я СЕ …..
     
      Поставям Ви няколко снимки от двете книги за който споменах в разказа си, за да видите няколко фотоси на участниците, който ми правят впечатление.
     
      Вие можете да влезнете в моята страница, където ще поставя няколко снимки – Тук !
     
      http://www.stefan-tcholakov.eu/index.php?p=sport
     
      Първата снимка показва победителят Оле Виклунд от „Васа лопет” в 1942 година, който участва успешно в след 49 години в 1992 година.
     
     
      [img]http://www.stefan-tcholakov.eu/pic/7887.jpg[/img]
     
     
     
      Втората снимка е с Гьоста Аронсон, който позира със своите 50 номера като участник в състезанието „Васа лопет”
     
      [img]http://www.stefan-tcholakov.eu/pic/7886.jpg[/img]
     
     
     
     
      Третата снимка е дискусионна за помощта която се дава на норвежкия състезател Оле Елефсетер като победител той е поканен на разговор заедно с помагача показан на снимката и след събеседването комисията е преценила, че Оле Елефсетер сам е извършил намазването на вакса върху ските и му се присъжда – ПОБЕДИТЕЛ НА „ВАСА ЛОПЕТ” - 1971.
     
      [img]http://www.stefan-tcholakov.eu/pic/7888.jpg[/img]
     
     
     
      Благодаря за вниманието !
     
      Стефан д-р Д Чолаков
     
      15 март 2010-03-15 Швеция
     

[НАЗАД] [НАЧАЛО] [ГОРЕ]